С какво са опасни колебанията на курсовете на валутите? (част 3)

Причини за девалвацията и ревалвацията

Въпреки, че девалвацията е по-често явление от ревалвацията, и двата процеса се инициират поради това, че обменният курс е бил фиксиран на изкуствено ниско или високо ниво. На фона на това, на централната банка й е крайно сложно да защитава фиксирания курс, който от своя страна привлича ненужното внимание на валутните спекуланти. Последните не губят време, за да проверят решимостта на централната банка да отстоява фиксирания обменен курс. Централната банка е длъжна да има достатъчно валутни резерви, за да бъде готова да придобие всички предлагани суми по фиксирания обменен курс. Ако банката няма достатъчно валутни резерви, не й остава друг вариант, освен да девалвира националната валута.
Един от най-знаменитите примери на валутна девалвация е момента на излизане на британския паунд от механизма на регулираните валутни курсове в европейските страни през септември 1992 г. Механизмът на регулиране на валутните курсове е бил предвестник на създаването на еврото. Системата е предполагала свързване на стойността на паунда и другите валути със стойността на германската марка, за да се осигури икономическа стабилност и ниско ниво на инфлация. На 16 септември 1992 г. (денят, който британската преса по-късно започнала да нарича "черната сряда") паундът е бил подложен на масивни спекулантски атаки. Валутните спекуланти преценили, че паундът се търгува на изкуствено високо ниво. В опитите да спре спекулативното безумие, централната банка на Англия предприема екстренни мерки, а именно да санкционира използването на милиарди лири за защита на националната валута и да повиши основния лихвен процент от 10% на 12%, а по-късно и до 15% в рамките на деня. Тези мерки не постигнали никакъв ефект. Паундът бива изключен от системата на регулираните валутни курсове, което донесло на легендарния Джордж Сорос, който управлявал хеджов фонд, печалба от 1 млрд. лири по къси позиции на паунда.