Система на фиксиран обменен курс
Девалвацията се нарича понижение на официалния обменен курс. Ревлавацията, съответно, предполага увеличение на обменния курс. Преди да разберем, обаче, защо възникват дадените явления, е необходимо да разгледаме понятието "фиксиран обменен курс".
В системата на фиксирания обменен курс националната валута е обвързана към една от основните валути, като долара или еврото, или към кошница от валути. Първоначалният обменен курс се установява на определено ниво. Понякога се допускат колебания в определен коридор, обикновено във вид на установено процентно съотношение в която и да е от двете страни, спрямо базовото ниво. Честотата на промяна на фиксирания курс зависи от подхода на държавата към дадения въпрос. В някои страни един и същи курс се запазва в продължение на много години, докато в други страни регулирането на курса се осъществява от време на време в зависимост от ключови икономически показатели.
Ако фактическият обменен курс значително се отклони от базовия и излиза извън пределите на разрешения коридор, централната банка провежда интервенция, за да приведе обменния курс в съответствие с целевия.
Например, да предположим, че хипотетичната валута с названието "псевдодолар" (PSD) има фиксиран обменен курс по отношение на американския долар, който е равен на 5 PSD за USD. Разрешеният коридор съставлява 2% във всяка от страните на базовия курс, т.е. от 4,90 до 5,10. Ако PSD поскъпва (т.е. се търгува по-ниско от долната граница на разрешения диапазон), да речем, че курсът му е 4,88, централната банка ще започне да продава националната валута (PSD) и да купува чуждата (USD), по отношение на която е фиксиран курсът на националната валута. И обратно, ако PSD поевтинява, т.е. се търгува близо или по-високо от горната граница на разрешения диапазон от 51,0, централната банка ще купува национална валута и ще продава чуждестранната (USD).
Система на фиксиран валутен курс е въведена в България през 1997 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар