Forex - Основни фундаментални фактори и тяхното влияние на финансовите пазари (част 2)

Основни теории:
Паритет на покупателните сили (ППС)
ППС твърди, че валутните курсове се определят от относителните цени на аналогични потребителски кошници от стоки на две страни. От тук изменениата в равнището на инфлация трабва да бъдат неутрализирани от равно по големина, но противоположно по посока изменение в разменните курсове. Ако вземем класическия пример с цената на един хамбургер, то ако в Англия струва 1$, а в Америка струва 2$ валутния курс трябва да бъде 2 долара за 1 паунд. Ако разменния курс в момента е 1.7 долара за паунд то паунда е подценен, а долара надценен. Основна слабост на ППС е допускането, че международната търговия се осъществява без разходи, като транспорт и мита, освен това тази теория игнорира значението на услугите. ППС е приложим като средство за прогнозиране на цените само в дългосрочен период (3-5 години).

Лихвени паритети/лихвен диференциал/
Според тази теория поскъпването /обезценката/ на една валута спрямо друга трябва да се компенсира от промяна в лихвения диференциал. Ако лихвените проценти в US са по-високи от лихвените проценти в Япония, тогава долара трябва да се обезценява срещу йената с размер, предотвратяващ безрисковия арбитраж. Бъдещите валутни курсове са отразени във форуърдните валутни курсове, определени в момента. В горния пример форуърдния курс на долара е котиран с дисконт /отстъпка/, защото отговаря на по-малко йени по форуърдния курс, отколкото по спот /настоящия/ курс, а йената се котира с премия. След 1990 г. тази теория не показва добри резултати при прогнозирането на разменните курсове, а точно обратното - валути с по-високи лихви по-скоро поскъпват под влияние на инфлацията и доходността по депозитите.

Платежно-балансов подход
Според този модел валутните курсове трябва да са в равновесие при нива, отговарящи на равновесното равнище на търговкия баланс на дадена страна спрямо друга /състоянието на текущата сметка/. Държава с външно търговски дефицит "страда" от намаляване на Валутните резерви на централната банка, което от своя страна води до обезценка на националната валута. В последствие по-евтината валута води до ръст на износа /вътрешните стоки вече са по-евтини на международните пазари/. След определен период от време чрез спада на вноса и ръста на износа валутния курс и търговския баланс клонят към равновесното си равнище.
Както ППС, Платежно-балансовия подход се фокусира предимно върху международната търговия със стоки и услуги, игнорирайки огромното значение на международното движение на капиталови потоци, т.е. търговията на международните финансови пазари. Капиталовите потоци се отразяват в Капиталовата сметка на платежния баланс, като по този начин се балансира дефицита по текущата сметка /получен в резултат на търговията със стоки и услуги/.

Порфейлно-балансов подход
Неимоверния ръст на търговията с финансови активи /акции и облигации/ преоформи моделите, използвани за анализ на валутните курсове. Икономическите променливи като: растеж, инфлация, производителност, вече не са основните фактори, формиращи валутните курсове. Оборотите на международния валутен пазар, генерирани в резултат на сделки с финансови активи превишават многократно оборота, обслужващ търговията със стоки и услуги. По тази причина валутните курсове пряко се влияят от представането на фондовите пазари на отделните страни /доброто развитие и ръста на определен капиталов пазар води до поскъпване на съответната валута/.