Парламентът на Гърция каза "да" на мерките за строги икономии

Парламентът на Гърция прие пакет мерки, необходими за одобрение от страна на кредиторите на програмата за финансова помощ. Повече от 30 членове на управляващата партия "Сириза" гласуваха "против", в това число и трима от членовете на кабинета, което може да означава загуба на парламентарно мнозинство за правителството. Премиерът Алексис Ципрас ще обяви днес промени в кабинета, съобщава The Wall Street Journal.
Предвид разкола в управляващата партия, се повдига въпросът доколко Ципрас ще успее да съхрани длъжността си, без да проведе извънредни парламентарни избори.
Дебатите в парламента продължиха 4 часа, като "за" предложения пакет от мерки гласуваха 229 от 300 депутата, 64 гласуваха "против".
След успешното гласуване в парламента се отваря път към приемането на решение от страна на европейските структури за отделяне на средства, необходими за възобновяване на работата на гръцките банки и погасяването на дълг към ЕЦБ от 3,5 млрд. евро на 20.07.
Както съобщава Bloomberg, ръководството на ЕЦБ ще проведе днес заседание, на което може да бъде взето решение за увеличаване на кредитирането на гръцките банки.
Междувременно политическото напрежение в Гърция расте. В сряда в Атина имаше масови стълкновения между демонстранти и полиция, като срещу около 10-12 хил. демонстранти беше използван сълзотворен газ. Протестиращите хвърляха срещу силите на реда бутилки със запалителна течност.

Най-големите длъжници в света

Всеобщото внимание е фокусирано върху гръцката драма, но на мен ми стана любопитно да проверя как стои въпросът с длъжниците по света. Прилагам класации на най-големите световни длъжници по различни разрези:

Стойност на външния дълг в щатски долари:

1. Съединени Американски Щати - 18,540,448,667,000;
2. Великобритания - 9,590,995,000,000;
3. Франция - 5,750,152,000,000;
4. Германия - 5,546,869,000,000;
5. Люксембург - 3,472,282,000,000.

Външен дълг на глава от населението в щатски долари:

1. Люксембург - 3,696,467;
2. Монако - 471,428;
3. Исландия - 282,960;
4. Холандия - 226,503;
5. Великобритания - 160,158.

Външен дълг в проценти от БВП:

1. Люксембург - 3,443;
2. Исландия - 724;
3. Великобритания - 406;
4. Сао Томе и Принсипи - 349;
5. Хонг Конг - 334.

Източник.

Кой ще разруши Еврозоната - Гърция не е главният претендент

Сега в Еврозоната цялото внимание е концентрирано върху Гърция, но това може да се окаже грешка, пише испанското издание El Economista. Всъщност, реалната опасност за стабилността на Еврозоната идва от Италия и Франция, с население 126 млн. души.
Според теорията на аналитика от Financial Times Сатяжит Дас (бивш крупен банкер), Италия и Франция ще се сблъскат с редица проблеми: ниския ръст на икономиката, високата безработица, голям брой бедни на фона на големи дългове.
Общият дълг на Италия е 259% от БВП, докато френският достига 280% от БВП. Дефицитът на бюджета на Италия е 3% от БВП, а на Франция - 4,2%. Испанският вестник отбелязва, че Франция не успява да достигне нулев дефицит от 1974 г.
Двете страни постоянно демонстрират ръст на безработицата на фона на намаляването му в повечето страни от Еврозоната.
Търговските показатели в двете страни също разочароват.
При това проблемите на Франция и Италия не са свързани с икономическа криза, а носят структурен характер.
Отделно от това, влизането на двете страни в Еврозоната само е влошило ситуацията им.
Според изданието, за да могат Франция и Италия да стабилизират държавния си дълг, БВП трябва да се увеличи два пъти.
Без структурни реформи проблемите на тези две страни няма да са лесни за разрешаване, пише изданието.

Украйна размаха пръст на несговорчивите кредитори

Министерството на финансите на Украйна се обърна към гражданите на страната с оплакване от частните кредитори, които не искат да дадат своя принос за възстановяването на Украйна. Както се отбелязва в съобщението на министерството, "бремето на сегашната икономическа и финансова ситуация в Украйна не трябва да лежи на плещите изключително на народа на Украйна, който вече плати много висока цена за европейското си бъдеще". Както пояснява ведомството, "усилията по финансовото стабилизиране на страната трябва да бъдат разпределени между три групи":
 - МВФ, който да предостави на Украйна $17,5 млрд. в рамките на програмата EF,
 - официалните кредитори ($7,2 млрд. ново финансиране),
 - международните търговски кредитори ($15,3 млрд., които трябва да бъдат получени в резултат на провеждането на дългови операции).
Първите две групи вече са направили своя принос, се констатира в съобщението на министерството. Но собствениците на суверенни търговски външни задължения на Украйна, представени от Специалния комитет на кредиторите, "досега отказват да направят своя принос за за възстановяването на Украйна".
"Въпреки сложността на нашата ситуация, те три месеца отказваха да провеждат предметни преговори за условията на дълговите операции, съответстващи на трите целеви показателя, които са установени от програмата на МВФ и които трябва да бъдат постигнати, за да може дълговото бреме над Украйна да не е прекомерно. Вместо това те предложиха да се използват валутните ни резерви, с цел погасяване на нашия външен дълг, за да избегнат каквито и да било финансови загуби" - се казва в съобщението.
Киев не се отказва от преговорите с "частниците", но подозира, че някои от тях "ще продължават да блокират решението на този въпрос". При такова развитие, правителството на Украйна има своите мерки за въздействие.
"В такъв случай правителството е готово да използва съществуващото законно право, за да прекрати изплащанията на международните външни кредитори, за да защити икономиката на Украйна и да запази финансовите й ресурси дотогава, докато се постигне приемливо съглашение с кредиторите", - се казва в съобщението.

Кредиторите на Гърция не са впечатлени от поредния план на правителството

В сряда правителството на Гърция представи на международните си кредитори нов, по-детайлен план от икономически мерки, който трябва да стане основен за задържания от Атина кредитен транш, необходим за предотвраняването на фалита на страната.
Правителствените мерки би трябвало да донесат за бюджета на страната допълнителни 6 млрд. евро за сметка на повишаване на данъчната събираемост от ДДС, борбата с неплащането на данъци, както и провеждането на приватизация на държавна собственост (макар и в по-малки от предвижданото в предишни планове мащаби).
В същото време се предлага да се увеличат разхосите за пенсии с 1,1 млрд. евро и да се отменят някои от въведените съкращения на социалните разходи, както и да се започне поетапно вдигане на заплатите.
В сряда предложенията на Гърция бяха обсъждани на телефонне конференция с участието на заместник-министрите на страните от Еврозоната.
Високопоставен чиновник е споделил пред Financial Times, че засега не вижда шансове за постигане на съглашение между Гърция и кредиторитей до срещата на финансовите министри в Рига на 24 април.
Документът е много далеч от това да стане основа за съглашение с кредиторите, казал пред The Wall Street Journal друг, неназован участник в преговорите.
Както се пише в медиите, кредиторите продължават да смятат за необходимо либерализирането на пазара на труда и намаляването на субсидиите за пенсионната система, като смятат за твърде оптимистични прогнозите на правителството на Гърция за ръст на икономиката от 1,4%.
Предлагайки нов план за реформи, правителството на Гърция иска да се откаже от политиката на стегната бюджетна икономика, която лежеше в основата на действащата кредитна програма, съгласувана от предния кабинет, но е решено да предприеме съгласуване на приетите по-рано с кредиторите параметри за икономически ръст, бюджет и данъчно натоварване.
Гръцките чиновници предупреждават, че без нови пари Атина скоро ще изпадне в невъзможност да обслужва дълговете си. На 9 април Гърция трябва да изплати 460 млн. евро на МВФ, а още 770 млн. евро трябва да бъдат изплатени на 12 май.
Ако в близките дни не й бъде заделен следващият транш от международна помощ, правителството на Гърция може да се обърне към МВФ с молба за удължаване на срока за погасяване на дълга, заяви министърът на вътрешните работи на страната Никос Вуцис в интервю за Spiegel Online.

Какво да чакаме през следващата седмица?

За изминалата седмица всички сокове на пазарите изглеждат изстискани: Резервната банка на Австралия понижи лихвените проценти и поднесе на пазарите допълнителна изненада, Нова Зеландия пусна данните си за безработицата, Гърция получи шамар от ЕЦБ, а американските пейроли съвсем продъниха почвата под краката на опонентите.

Та, какво ни предстои следващата седмица?

EUR

Гърция продължава да мъти водата на еврото, там нещата опряха до там, че ЕЦБ частично затвори крана на финансиране на тръцкия банков сектор: от 11 февруари ЕЦБ спира да приема гръцки облигации като обезпечение, което означава само едно - гръцките банки няма да получат и цент от ЕЦБ, в случай, че Гърция реши да моли за поредното подаяние с обезпечение - държавни облигации.

През предстоящата сряда е насрочена среща на финансовите министри по въпросите, касаещи Гърция. За еврото това остава основна тема в непосредствено бъдеще.

USD

Доларът търпеливо очакваше данните от нонфарма в края на седмицата, докато ФЕД продължаваше да подготвя пазара за предстоящото увеличение на лихвените проценти.
Излезлите данни, въпреки че са крайно противоречиви, бяха представени в такава позитивна светлина (беще използван изразът "впечатляващи"), че като че ли никой не обърна внимание на лекия прираст на безработицата. Разбира се, този прираст може да бъде обяснен със сезонния фактор.

И така, продължаваме да следим как се пече ситуацията около повишаването на лихвените проценти.