Гърция се готви за продължение на рецесията и през 2016 г.

Икономиката на Гърция, вероятно, ще отслабва поне до края на 2016 г., се казва в проекто-бюджета за следващата година, представен пред парламента на страната в понеделник.
Документът предполага свиване на гръцката икономика с 2,3% през 2015 г. след увеличението с 0,8% през изминалата година и понижение с още 1,3% през 2016 г. Тези оценки съответстват на показателите, които бяха заложени в третата програма за финансова помощ на Гърция.
Както се очаква, нивото на безработица ще се увеличи от 24,6% през 2014 г., на 25,4% през текущата година, до 25,8% през 2016 г.
Първичният дефицит на бюджета на Гърция, без да се смятат плащанията по лихвите, през 2015 г. ще бъде 0,24% от БВП, или 418 млн. евро. През 2016 г. държавният дълг на Гърция ще се увеличи с 0,52% от БВП.
Държавният дълг на Гърция продължава да расте, независимо от призива на международните експерти да се намали дълговата тежест върху икономиката на страната: през 2015 г. той ще достигне 181,8% от БВП, а през 2016 - 192,4%.
Както заяви пред парламента Ципрас, в хода на преговорите с кредиторите за облекчаване на дълговата тежест, правителството планира да предложи увеличаване на погасителните срокове и намаляване на фиксираните лихвени проценти.
Както се съобщаваше по-рано, в замяна на третата програма за международна финансова помощ в размер на 86 млрд. евро Гърция трябва да осъществи редица тежки реформи, включително и увеличаване на част от данъците.

Гърция започна да се разплаща по дълговете си

Гърция, чиято програма за финансова помощ беше одобрена в четвъртък, вече е започнала да погасява дълговете си. В петък страната изплати на ЕЦБ 3,4 млрд. евро, съобщава AFP, цитирайки източник в правителството.
В четвъртък вечер финансовите министри на Еврозоната одобриха първия транш от кредита на стойност 26 млрд. евро в рамките на третата програма за финансова помощ на Гърция, със срок на действие 3 години, общата сума на която ще възлезе на 86 млрд. евро.
При това в рамките на Европейския механизъм за стабилност (ESM) на Атина веднага бяха отпуснати 13 млрд. евро за финансиране на бюджета и за обслужване на дълговете.
На Гърция ще бъдат отделени още 3 млрд. евро до края на ноември след изпълнението от страната на редица действия по реализация на реформите, предписани от програмата за финансова помощ, се казва в съобщението.
В Брюксел отбелязват, че окончалената сума про програмата за финансова помощ на Гърция за следващите 3 години ще зависи от решението на МВФ през октомври за участието на фонда в тази програма. МВФ изисква от европейските си партньори като условие за участието си на първо място намаляване на гръцкия дълг. Страните от Еврозоната, на първо място Германия, засега не са съгласни с това условие.
Гърция вече получи по два плана за международна помощ през 2010 и 2012 г. 240 млрд. евро.

ЕК: Помощта за Гърция няма да надхвърли 86 млрд. евро

Съобщенията в медиите за това, че реалната помощ за Гърция по третата програма ще надвиши съгласуваните на 14 август от Еврогрупата 86 млрд. евро не съответстват на действителността, заяви представителят на ЕК Аника Брайдтхарт.
"Мога да ви кажа, че това не е вярно. Финансирането по рпограмата предвижда до 86 млрд. евро. Подчертавам: до. И тази сума може да се окаже даже по-малка, ако всичко тръгне добре", - обясни прес-секретарят на брифинг в Брюксел.
Факторите, които ще позволят да се намалят разходите по програмата, осигурявана от Европейския механизъм за стабилност (ESM), по думите й, могат да бъдат участие на МВФ със своя програма за помощ, а също и реални резултати от възвръщането на Гърция на пазарите.
А. Брайдтхарт обърна внимание на това, че програмата не разчита на свежи пари от националните каси на страните-членки, а се основава на институционалната роля на ESM, с фонд от 500 млрд. евро.
Брайдтхарт също поясни, че въпреки, че програмата е съгласувана на изпълнително ниво, все още няма действащ договор с Атина, тъй като се очаква ратификация на това решение от парламентите на редица държави, което трябва да се случи към 19 август, тъй като срокът за изплащане на задълженията на Гърция към ЕЦБ изтича на 20 август.

Гърция продава 14 регионални аерогари

Съветът за икономическа политика на Гърция одобри продажбата на 14 регионални аерогари на страната на съвместното предприятие на компанията-оператор на франкфуртската аерогара Fraport и Slentel Ltd (подразделения на гръцката група Copelouzos), сообщава Bloomberg.
Продажбата представлява първата одобрена сделка за приватизация от момента, в който Гърция и кредиторите й съгласуваха условията за финансова помощ.
По данни на гръцкия вестник Kathimerini, консорциумът е предложил на властите 1,234 млрд. евро еднократно и 22,9 млн. евро на година с инфлационна корекция. За първите 4 години Fraport ще вложи в аерогарите 300 млн. евро, като общият обем на капиталовложенията на компанията за целия период се оценява на 1,4 млрд. евро.
По оценка на властите, новите инвестиции ще създадат 1,45 хил. преки работни места и около 15 хил. косвени работни места.
Международните регионални аерогари, които са предмет на сделката, са разположени на островите Крит, Корфу, Кос, Родос, Самос, Санторини, а също и в Солун, който е вторият по големина в Гърция. Ежегодно летищата обслужват около 19,1 млн. пътници.
Fraport и Slentel ще са отговорни за обслужването, експлоатацията, управлението, модернизацията и развитието на 14-те летища до 2055 г.
Fraport е оператор на международното летище във Франкфурт - най-големият въздушен "пристан" в Германия и трети по големина в Европа. В нормален режим на работа ежедневно обслужва до 1,3 хил. полета.
Fraport притежава контролните пакети на летищата в Лима (Перу), Анталия (Турция), Бургас и Варна (България). Освен това, от август миналата година компанията управлява и мрежа от магазини на едро в четири американски летища - Балтимор, Бостън, Кливланд и Питсбърг чрез AMU Holdings Inc.

Германия е икономисала 100 млрд. евро, или 3% от БВП, от гръцката криза

Германия е спечелила значително от дълговата криза в Гърция. Гръцката дългова криза е позволила на германската икономика да икономиса 100 млрд. евро (повече от 3% от БВП) за периода от 2010 г. за сметка на намаляването на лихвите по своите собствени държавни облигации, показват резултатите от независимо изследване, проведени от експерти от германския институт за икономически изследвания в Хале (IWH), цитирани от Deutsche Welle.
От IWH са пресметнали, че и такива държави като САЩ, Франция и Холандия са извлекли от дълговата криза изгода по подобен начин. Само че всички те са икономисали в значително по-малка степен, отколкото Германия.

Учените обясняват преимуществото на Германия освен с други фактори и с това, че в период на криза инвеститорите се стремят да влагат парите си колкото може по-надеждно. Всеки път, когато по време на гръцката дългова криза се появяват негативни новини, лихвите по държавните облигации на Германия са падали, което е свидетелствало за икономическата устойчивост на страната. Затова инвеститорите са придобивали именно тях.
Същото се е случило и след референдума в Гърция.
Дори и Гърция да обяви фалит по всичките си дългове, Германия пак ще спечели от това, твърдят експертите.

ЕК отделя на България и Гърция повече от 16 млн. евро за възстановяване след стихийните бедствия през зимата

Еврокомисията обяви в четвъртък, че отделя 16,2 млн. евро от фонда за солидарност на ЕС на Гърция и България след стихийните бедствия през зимата на 2015 г.
Както се отбелязва в разпространеното в Брюксел комюнике, Гърция е пострадала от мащабно наводнение, обхванало 5 региона, а България е понесла значителни щети заради суровите зимни условия.
"Помощта в размер на 9,9 млн. евро за Гърция и 6,3 млн. евро за България ще покрие част от разходите за извънредни операции по възстановяване след стихийните бедствия в двете страни", - се казва в съобщението.
В него се уточнява, че помощта ще помогне за възстановяването на жизнено важни елементи от инфраструктурата и ще възмезди разходи по аварийно-спасителните работи.
В комюникето се цитират думи на члена на ЕК по въпросите на регионалната политика Корина Крецу, която заяви: "Фондът за солидарност на ЕС е един от нашите най-силни символи на солидарност в необходими случаи. Днес ние оказваме финансова подкрепа на Гърция и България, пострадали от бедствията през тази зима, които нанесоха значителни загуби. Сега ние всички заедно можем да започнем възстановяването".

Standard & Poor's увеличи кредитния рейтинг на Гърция с две степени

Международната рейтингова агенция Standard & Poor's увеличи кредитния рейтинг на Гърция с две степени - до "ССС+" от "ССС-", посочвайки, че страната като цяло е постигнала принципна договореност за получаване на третия пакет от финансова помощ.
По мнение на агенцията, фалитът на страната заради нейните задължения вече не е неизбежен. Прогнозата е за стабилен рейтинг.
В сряда гръцкият парламент проведе още едно гласуване в подкрепа на реформите, които гръцкото правителство съгласува с кредотирите си, което ще отвори път за преговори за предоставяне на страната на нова порция финансова помощ.

Гърция планира да завърши преговорите с кредиторите до 20 август

Официалните преговори за новата тригодишна програма се очаква да започнат след одобряването от гръцкия парламент на втория тур мерки за бюджетни икономии.
Както съобщава MarketWatch, цитирайки източници на Reuters в правителството на Гърция, старанат разчита да приключи преговорите к кредиторите за условията на поредната програма за помощ до 20 август.
Парламентът на страната трябва да гласува поредния пакет законопроекти, необходими за реализацията на исканите от кредиторите реформи до сряда, 22 юли.
Мисията на "тройката" кредитори (Еврокомисията, ЕЦБ и МВФ) ще посети в петък Атина за среща с гръцкото правителство.
Поредният пакет помощ, обемът на който може да възлезе на 86 млрд. евро, ще бъде третият за Гърция за последните пет години. Общият обем на финансовата помощ, получен от страната в рамките на двете предходни програми, възлиза на около 240 млрд. евро.
По-рано агенция Bloomberg съобщи, че кредиторите планират да завършат преговорите с Гърция за новата 3-годишна програма за помощ към 6 август, както и да заделят първия транш по тази програма до 17 август, когато на Атина ще й предстоят поредните плащания по дългове.

Русия ще подкрепи Гърция чрез разширяване на сътрудничеството в енергийния сектор

Русия изучава възможностите за организиране на преки доставки на енергийни ресурси за Гърция, съобщи на журналистите главата на енергийното министерство Александър Новак.
По неговите думи, Русия има намерение да подкрепи възстановяването на гръцката икономика посредством разширяването на сътрудничеството в енергийния сектор.
Министърът добави, че доставките могат да започнат в скоро време. Според него сега се работи над това и се разчита, че може да се стигне до съглажение до няколко седмици.

13 гръцки карикатури

Интернет е безжалостен, знам го от личен опит!
И гръцката криза не е изключение!
За времето, в което кризата се разгаряше, Интернет се изпъстри с купчина всевъзможни карикатури.
Да видим най-интересните и актуалните от тях:

"Моля, нахранете ме!":

"Гръцка икономика -> световни пазари":

"- Обожавам гръцките руини!" - "- Довчера това беше банка!":

Гръцки банкомат:

Икономии:

Избор:

Гръцка дилема:

"Ангела, според мен това са гърците...":

"Картата на Европа":

Гръцки дълг ->Референдум->ЕК/МВФ:

Гръцки руини:

Изход от кризата: Ами сега?!?

"Разкарай се! Ние тук обсъждаме!"
"Ало! Този номер го изобретихме ние!":

Народ с характер! Пазарите - все по-мъдри

Гърците казаха "не". Не преклониха глава! Разбира се, не знаем оттук нататък как ще се развие шантажът и как точно гърците ще си плащат дълговете, но не мога да не призная националното достоинство на тези хора!
Пазарът реагира сравнително спокойно. 120 пипса не са велика драма. Явно пазарът е развил резистентност на новини.

Guardian: ЕС не иска компромис с правителството на Гърция

Германия и другите европейски държави не искат в действителност компромис с гръцкото правителство, се пише в статия на наблюдателя от Guardian Сеумас Милн.
"Те не просто искат гръцкото правителство да падне на колене. Те искат да сменят целия режим на страната. Не с военна сила, разбира се - тази операция е организирана от Берлин и Брюксел, а не от Вашингтон", - пише той.
"Всичко, което направиха през последните седмици по отношение на "Сириза", която беше избрана за да отмени режима на икономиите, е насочено, очевидно, за да се раздели и дискредитира правителството на Алексис Ципрас", - смята журналистът.
"Настоящ компромис не се предлага. Очевидно целта е да се унижи Ципрас и демократично избраното му правителство, като се прави подготовка за предсрочна замяна на правителството с по-сговорчиво", - отбелязва Милн.
Властите от ЕС настояват, че са загрижени за интересите на португалските и испански данъкоплатци, които също пострадаха от програмата за финансова помощ, отбелязва BBC.
От друга страна, по мнението на наблюдателя от вестника, в Брюксел не се боят от това, че испанските и португалските граждани, които се сблъскаха с мерките за строги икономии, ще застанат против отслабването на Гърция, а от това, че те също ще поискат спирането на режима на икономиите и отписване на част от дълга си.
"Затова Меркел и китайските глупачета от ЕЦБ искат Гърция да се предаде. Самонадеяните демократични правителства, които застават срещу икономиите, трябва да бъдат съкрушени: реалният риск от разпространяването на това се отнася не по-малко към политиката, отколкото към финансовата сфера", - заявява С. Милн.
"В крайна сметка това е система, в която неизбрани от никого организации могат да притискат демократично избрани правителства и така да променят не само политиката, но и правителството, което най-вероятно ще видим в Гърция" - предполага журналистът.

Гръцкият финансов министър обещава да подаде оставка, ако на референдума бъдат подкрепени кредиторите

Министърът на финансите на Гърция Янис Варуфакис обеща в интервю в четвъртък пред Bloomberg TV да подаде оставка, ако на референдума в неделя сънародниците му кажат "да" в отговор на исканията на международните кредитори. Според думите му, обаче, той ще помогне на следващия финансов министър. Варуфакис очаква, че гражданите на Гърция ще отклонят условията, поставени от международните институции през миналия уикенд. Според министъра, той "няма право" да подписва каквото и да било съглашение, което не съдържа клаузи за реструктуриране на гръцкия национален дълг.
Социологически проучване, проведено от организацията GPO показва, че все повече жители на страната са готови да тръгнат против препоръките на правителството и да гласуват в неделя в подкрепа на условията на кредиторите. Готовност да гласуват "за" тези искания имат 47% спрямо 37% в началото на седмицата.
В отделно интервю пред австралийската радиостанция ABC Варуфакис заяви, че Гърция не може да се върне към печатането на драхми, тъй като в страната вече няма печатащи машини. Министърът поясни, че след влизането на Гърция в Еврозоната през 2000 г. властите са се избавили от печатащите машини, заради увереността, че в страната винаги ще бъде в оборот единната европейска валута.
В публикувания в четвъртък доклад на МВФ институцията посочва, че за възстановяване на гръцката икономика е необходима помощ от 50 млрд. евро, като частта от пакета помощи, които трябва да поемат европейските кредитори, е на стойност 36 млрд. евро.
По-рано през седмицата рейтинговите агенции Moody's Investors Service и Standard & Poor's понижиха кредитния рейтинг на страната, с перспектива за по-нататъшно снижение.

Юнкер направи последно предложение на Гърция, в опит да предотврати фалита

Президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер направи "горещо" предложение на Атина, в опит да се достигне съглашение за финансова помощ до настъпването на крайния срок днес, съобщават източници от ЕС и Гърция.
Според това предложение, премиер-министърът Алексис Ципрас трябва да отправи писмено потвърждение на финансовите министри на Еврозоната към началото на тяхното екстренно заседание днес, като се съгласи да проведе кампания в полза на международната програма за помощ, вместо планирания за 5 юли референдум.
Засега няма никакви свидетелства, че Ципрас е готов да се съгласи с условията на предлаганата програма за помощ, която той нееднократно нарече "унижение" за Гърция.
Чиновник от гръцкото правителство каза, че предложението е било изслушано с интерес, но отговорът е бил: "Алексис Ципрас ще гласува "против" в неделя".
Ципрас трябва да изпрати писмено съгласие на предложението на кредиторите, публикувано в неделя и да обещае, че ще призове избирателите да гласуват за него на референдума.
Предложението, публикувано в неделя, включва условие, че Гърция ще приеме ДДС за хотелите в размер на 13%, а не 23, както първоначално искаха кредиторите.
Ако предложението бъде прието, финансовите министри на Еврозоната ще могат да направят изявление, гласящо, че обещанието да се помисли за продължаване на сроковете за изплащане на дълга, намаляване на лихвените проценти и продължаването на мораториума за изплащане на лихвите по кредитите на Гърция към Еврозоната ще бъде изпълнено през октомври.

Представител на партията на Ципрас нарече предложенията на гръцките кредитори "шантаж"

Новите предложения на групата на международните кредитори по адрес на Гърция са шантаж, заяви високопоставен представител на управляващата партия "Сириза" на премиер-министъра на Гърция Алексис Ципрас, което стана поредното свидетелство за продължаващите сериозни разногласия между опитващите се да избегнат фалита на Гърция страни.
Според изявлението на Никос Филис, предадено от Mega TV, опитите на кредиторите отново да поставят в центъра на преговорите разрушителните мерки показва, че шантажът по отношение на Гърция е достигнал своята кулминация.
По неговите думи, Гърция продължава да настоява за намаляване на данъчната тежест като част от който и да е план.
Към същото мнение се придържа и министърът на труда Панос Скурлетис, който отбелязва в интервю пред ERT, че сделката е невъзможна без конкретни крачки по въпроса за дълга.

Кредиторите не приеха предложенията на Гърция по реформите

Международните кредитори отказаха да приемат предложенията на страната по реформите, необходими за предоставянето на Атина на финансова помощ, заяви на колегите си премиер-министърът на Гърция Алексис Ципрас.
По думите на източник на агенция Bloomberg в гръцкото правителство, А. Ципрас отбелязва, че такова нещо досега не се е случвало - нито в случая с предоставяне на помощ на Португалия, нито на Ирландия.
Новият план за реформи, който включва увеличаване на редица данъци, беше предоставен на Гърция в понеделник, а много лидери от ЕС го нарекоха основа за окончателно съглашение.
В сряда Ципрас ще обсъди плана в Брюксел на среща с главата на МВФ Кристин Лагард, с председателя на ЕЦБ Марио Драги и с председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.
Новината за това, че кредиторите не са приели предложението на гръцкото правителство, предизвика спад с 0,52% на индекса на най-големите предприятия в региона Stoxx Europe 600. Фондовите индекси на Германия, Франция и Великобритания спаднаха с повече от процент, въпреки, че в началото на сесията се вдигаха на фона на оптимизъм по отношение на Гърция.

ЕЦБ ще продължи подкрепата за банките на Гърция

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще продължи подкрепата за банковата система на Гърция, докато действа международната програма за помощ на страната. Това заяви председателят на ЕЦБ Марио Драги на Алексис Ципрас на преговорите в Брюксел, твърди източник на Bloomberg в правителството на Гърция.
Драги също така подчерта, че съглашението между Гърция и кредиторите й трябва да бъде сключено бързо.
В понеделник ЕЦБ за трети път за по-малко от седмица увеличи обема на програмата за екстренно предоставяне на ликвидност (Emergency Liquidity Assistance, ELA), като сега те са на стойност 88 млрд. евро.
Лидерите на страните от Еврозоната дадоха на гръцкото правителство 48 часа за последен опит да бъдат удовлетворени исканията на кредиторите за програмата за реформи.

Курсът на еврото расте за сметка на новото предложение на Гърция

Курсът на еврото расте, тъй като Гърция отправи към кредиторите си ново предложение преди поредните преговори, които ще се проведат в понеделник. Еврото се вдигна с 0,38 процента до $1,1398, приближавайки се до отбелязания в четвъртък месечен максимум от $1,1440. Еврото порасна и спрямо йената, прибавяйки 0,3 процента до 139,68 йени.
В неделя премиер-министърът на Гърция Алексис Ципрас предложи на кредиторите нов проект за икономически реформи, необходими за получаване на нови кредити и избягване на фалита в края на юни, когато Атина трябва да заплати на МВФ 1,6 милиарда евро.
Много пазарни участници смятат, че ако в понеделник преговорите минат без успех, на Гърция ще й се наложи да въведат контрол над движението на капитала, за да избегнат банкова криза.
Според главния експерт на Daiwa Securities Масакадзу Кабея, тази седмица ще бъде решаваща за Гърция и пазарите са особено чувствителни.

Икономист от Goldman Sachs: Фалитът е изход от безнадеждното положение на Гърция

Преговорите на Гърция с кредиторите й остават крайно сложни и все още могат да доведат страната до фалит или до предсрочни избори, смята главният икономист на Goldman Sachs Хю Пил.
Според експерта, цитиран от MarketWatch, "Фактът, че за достигането на съглашение между Гърция и официалните й кредитори може да се наложи технически суверенен фалит и/или блокиране на банковите депозити в Гърция, е не само възможен, но и може да се окаже необходим, за да се излезе от задънената улица на преговорите".
През тази седмица на Гърция й предстои поредното финансово изпитание: на 5 юни тя трябва да изплати на Международния валутен фонд още около 300 млн. евро, съгласно графика за погасяване на дълговете. Инвеститорите са обезпокоени, че правителството на Гърция може да пропусне това плащане поради липса на средства и отсъствие на съглашение с международните организации за отпускане на поредния транш от кредити.
По думите на Пил, Goldman отново очаква, че на страните все пак ще се удаде да постигнат някакво съглашение.
"В същото време вероятността за изход на Гърция от Еврозоната явно не е равна на нула и фактически е порастнала в последно време" - резюмира икономистът.
Междувременно министърът на финансите на Италия Пиер Карло Падоан също не изключва отказа на Гърция от единната валута, съобщава агенция Bloomberg.
"Изходът на Гърция от Еврозоната определено е възможен. Въпросът е желателен ли е той и какви ще бъдат неговите последствия" - заяви министърът в понеделник.
В краткосрочна перспектива тези последствия му се струват сдържани и управляеми, но в средносрочна те могат да се окажат значително по-сериозни.

ЕЦБ не повиши горната граница на помощта за гръцките банки

Европейската централна банка не повиши в сряда горната граница на екстренното финансиране за гръцките банки за първи път от февруари, съобщава банков източник, засилвайки по този начин натиска над страната.
Гръцките банки оцеляват с помощта на екстренната финансова подкрепа (ELA) откакто загубиха достъп до капиталовите пазари и към основния прозорец за финансиране от ЕЦБ.
ЕЦБ поетапно увеличаваше горната граница на ELA, но някои членове на регулатора възразяват против това да се прави всяка седмица, опасявайки се, че това помага да се финансира гръцкото правителство.
Банковият източник съобщи, че "таванът" остава на предишното равнище, тъй като изтеглянето на депозити от банките се е забавило.
Това оставя на банките неизползван запас от ликвидност в размер на 3 млрд. евро, според източника, а причината да не се увеличи таванът е, че изтеглянето на депозити се е стабилизирало на много ниски нива.
От друга страна гръцкият вестник Kathimerini съобщи в сряда, че изтеглянето на депозити се е ускорило през последните дни, заради опасенията от въвеждане на контрол над капитала.