Гърция се готви за продължение на рецесията и през 2016 г.

Икономиката на Гърция, вероятно, ще отслабва поне до края на 2016 г., се казва в проекто-бюджета за следващата година, представен пред парламента на страната в понеделник.
Документът предполага свиване на гръцката икономика с 2,3% през 2015 г. след увеличението с 0,8% през изминалата година и понижение с още 1,3% през 2016 г. Тези оценки съответстват на показателите, които бяха заложени в третата програма за финансова помощ на Гърция.
Както се очаква, нивото на безработица ще се увеличи от 24,6% през 2014 г., на 25,4% през текущата година, до 25,8% през 2016 г.
Първичният дефицит на бюджета на Гърция, без да се смятат плащанията по лихвите, през 2015 г. ще бъде 0,24% от БВП, или 418 млн. евро. През 2016 г. държавният дълг на Гърция ще се увеличи с 0,52% от БВП.
Държавният дълг на Гърция продължава да расте, независимо от призива на международните експерти да се намали дълговата тежест върху икономиката на страната: през 2015 г. той ще достигне 181,8% от БВП, а през 2016 - 192,4%.
Както заяви пред парламента Ципрас, в хода на преговорите с кредиторите за облекчаване на дълговата тежест, правителството планира да предложи увеличаване на погасителните срокове и намаляване на фиксираните лихвени проценти.
Както се съобщаваше по-рано, в замяна на третата програма за международна финансова помощ в размер на 86 млрд. евро Гърция трябва да осъществи редица тежки реформи, включително и увеличаване на част от данъците.

Икономист от Goldman Sachs: Фалитът е изход от безнадеждното положение на Гърция

Преговорите на Гърция с кредиторите й остават крайно сложни и все още могат да доведат страната до фалит или до предсрочни избори, смята главният икономист на Goldman Sachs Хю Пил.
Според експерта, цитиран от MarketWatch, "Фактът, че за достигането на съглашение между Гърция и официалните й кредитори може да се наложи технически суверенен фалит и/или блокиране на банковите депозити в Гърция, е не само възможен, но и може да се окаже необходим, за да се излезе от задънената улица на преговорите".
През тази седмица на Гърция й предстои поредното финансово изпитание: на 5 юни тя трябва да изплати на Международния валутен фонд още около 300 млн. евро, съгласно графика за погасяване на дълговете. Инвеститорите са обезпокоени, че правителството на Гърция може да пропусне това плащане поради липса на средства и отсъствие на съглашение с международните организации за отпускане на поредния транш от кредити.
По думите на Пил, Goldman отново очаква, че на страните все пак ще се удаде да постигнат някакво съглашение.
"В същото време вероятността за изход на Гърция от Еврозоната явно не е равна на нула и фактически е порастнала в последно време" - резюмира икономистът.
Междувременно министърът на финансите на Италия Пиер Карло Падоан също не изключва отказа на Гърция от единната валута, съобщава агенция Bloomberg.
"Изходът на Гърция от Еврозоната определено е възможен. Въпросът е желателен ли е той и какви ще бъдат неговите последствия" - заяви министърът в понеделник.
В краткосрочна перспектива тези последствия му се струват сдържани и управляеми, но в средносрочна те могат да се окажат значително по-сериозни.

ЕЦБ не повиши горната граница на помощта за гръцките банки

Европейската централна банка не повиши в сряда горната граница на екстренното финансиране за гръцките банки за първи път от февруари, съобщава банков източник, засилвайки по този начин натиска над страната.
Гръцките банки оцеляват с помощта на екстренната финансова подкрепа (ELA) откакто загубиха достъп до капиталовите пазари и към основния прозорец за финансиране от ЕЦБ.
ЕЦБ поетапно увеличаваше горната граница на ELA, но някои членове на регулатора възразяват против това да се прави всяка седмица, опасявайки се, че това помага да се финансира гръцкото правителство.
Банковият източник съобщи, че "таванът" остава на предишното равнище, тъй като изтеглянето на депозити от банките се е забавило.
Това оставя на банките неизползван запас от ликвидност в размер на 3 млрд. евро, според източника, а причината да не се увеличи таванът е, че изтеглянето на депозити се е стабилизирало на много ниски нива.
От друга страна гръцкият вестник Kathimerini съобщи в сряда, че изтеглянето на депозити се е ускорило през последните дни, заради опасенията от въвеждане на контрол над капитала.

Правителството на Гърция няма намерение да отстъпва в преговорите с кредиторите по социалните въпроси

Представителят на гръцкото правителство Габриел Сакеларидис заяви в четвъртък, че правителството ще изпълни дадените на избирателите обещания и няма да отстъпват в преговорите с кредиторите. Както заяви той на прес-конференция в Атина, въпросите по заетостта и пенсиите няма да се обсъждат с кредиторите.
Преговорите с Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз продължават и понастоящем. Кредиторите на Гърция изискват намаляване на държавните разходи, в това число намаляване на броя на държавните служители и приватизация на активите като условие за получаване на по-нататъшни заеми.
Управляващата лява партия "Сириза" во главе с Алексис Ципрас победи на изборите през 2014 г., благодарение на обещанията да постигне облекчаване на крайно непопулярния режим на икономии, увеличаване на минималната работна заплата и провеждане на програма за създаване на нови работни места.
Г. Сакеларидис заяви в четвъртък, че международните кредитори на трябва да очакват отстъпки от страна на Гърция.
Въпреки това много кредитори, в това число Германия, губят търпение във връзка с отказа на гръцкото правителство да затегне мерките за икономии.

ЕЦБ отново увеличи финансирането на гръцките банки

Европейската централна банка (ЕЦБ) увеличи в сряда финансирането на гръцките банки в рамките на програмата за спешно предоставяне на ликвидност (Emergency Liquidity Assistance, ELA) с около 1,5 млрд. евро, пише немският вестник Handelsblatt. По-рано - на 14 април, ЕЦБ увеличи финансирането с 800 млн. евро.
решението беше прието в хода на телеконференция на борда на директорите на ЕЦБ, която е имала конфиденциален характер.
По този начин общият обем на ELA сега възлиза на 75,5 млрд. евро, въпреки че във вторник информирани източници твърдяха, че ЕЦБ разглежда възможни мерки за ограничаване на достъпа на гръцки банки към тази програма.
Кредитите в рамките на ELA се издават на банките с по-голяма лихва, отколкото стандартните кредити на ЕЦБ, като рисковете по тях носи изцяло Гърция.
През февруари ЕЦБ рязко съкрати предоставянето на кредити на банковата система на Гърция, отказвайки да приема като залог облигациите й. Благодарение на обезпечено с облигации кредитиране гръцките банки можеха да получават фондиране с 0,05%-на лихва, но сега те са принудени да използват други възможности за кредитиране, включително ELA.

Укрепналата рубла повиши интереса на руснаците към задгранични пътувания

На фона на ръста на курса на рублата руснаците започнаха по-активно да търсят пътувания зад граница, съобщават запитаните от портала "Интерфакс-Туризм" представители на туристическия отрасъл. Търсенето на задгранични почивки е оживено. В последните дни са започнали да се купуват турове даже до Европа, въпреки, че еврото е 55 рубли, което вече не е чак толкова стряскаща цена за руснаците. Регионалните агенции съобщават, че седмица назад са започнали да се продават и скъпи екзотични турове, целевата аудитория на които е изчаквала до последно.
През последните дни най-много са се продавали морските курорти, в които през май водата става вече за къпане - Египет, ОАЕ. Има търсене за Турция и даже за България, където това време все още не е много топло.
Същевременно, общото търсене за сезона все още изостава от нивото на аналогичния за благополучната 2013 период с около 50%, а за майските празници - с около 30-40%.

Гърция засега не е искала кредит от Русия

Руският финансов министър Антон Силуанов съобщи днес на журналистите, че засега Гърция не се е обръщала официално към руското финансово министерство с молба за предоставяне на кредит. На въпрос дали се разглежда възможността Русия да предостави на Гърция кредит, Силуанов каза, че засега не е имало официална молба.
По думите на прессекретариата на министреството, не се предвижда среща между премиера на Гърция Алексис Ципрас и финансовия министър Силуанов по време на визитата на Ципрас в Москва.
На 8 април Ципрас ще се срещне с президента на Русия Владимир Путин. Ципрас ще се срещне още с премиера Медведев, с говорителя на Държавната Дума Сергей Наришкин и с патриарх Кирил.
Според прес-секретаря на Путин, отношенията между Русия и Гърция не се свеждат до взаимодействие във финансово-кредитната сфера, тъй като са далеч по-широки, а целият спектър на отношенията ще се обсъжда на срещата.
Според европейски дипломатически източници, от ЕС няма да възразят, ако Гърция се договори с Русия за оказване на финансова помощ на Атина.

Кредиторите на Гърция не са впечатлени от поредния план на правителството

В сряда правителството на Гърция представи на международните си кредитори нов, по-детайлен план от икономически мерки, който трябва да стане основен за задържания от Атина кредитен транш, необходим за предотвраняването на фалита на страната.
Правителствените мерки би трябвало да донесат за бюджета на страната допълнителни 6 млрд. евро за сметка на повишаване на данъчната събираемост от ДДС, борбата с неплащането на данъци, както и провеждането на приватизация на държавна собственост (макар и в по-малки от предвижданото в предишни планове мащаби).
В същото време се предлага да се увеличат разхосите за пенсии с 1,1 млрд. евро и да се отменят някои от въведените съкращения на социалните разходи, както и да се започне поетапно вдигане на заплатите.
В сряда предложенията на Гърция бяха обсъждани на телефонне конференция с участието на заместник-министрите на страните от Еврозоната.
Високопоставен чиновник е споделил пред Financial Times, че засега не вижда шансове за постигане на съглашение между Гърция и кредиторитей до срещата на финансовите министри в Рига на 24 април.
Документът е много далеч от това да стане основа за съглашение с кредиторите, казал пред The Wall Street Journal друг, неназован участник в преговорите.
Както се пише в медиите, кредиторите продължават да смятат за необходимо либерализирането на пазара на труда и намаляването на субсидиите за пенсионната система, като смятат за твърде оптимистични прогнозите на правителството на Гърция за ръст на икономиката от 1,4%.
Предлагайки нов план за реформи, правителството на Гърция иска да се откаже от политиката на стегната бюджетна икономика, която лежеше в основата на действащата кредитна програма, съгласувана от предния кабинет, но е решено да предприеме съгласуване на приетите по-рано с кредиторите параметри за икономически ръст, бюджет и данъчно натоварване.
Гръцките чиновници предупреждават, че без нови пари Атина скоро ще изпадне в невъзможност да обслужва дълговете си. На 9 април Гърция трябва да изплати 460 млн. евро на МВФ, а още 770 млн. евро трябва да бъдат изплатени на 12 май.
Ако в близките дни не й бъде заделен следващият транш от международна помощ, правителството на Гърция може да се обърне към МВФ с молба за удължаване на срока за погасяване на дълга, заяви министърът на вътрешните работи на страната Никос Вуцис в интервю за Spiegel Online.

Грузия обмисля мерки за борба с кризата

Грузия обмисля да предприеме редица мерки, включително и продажба на държавни обекти, съкращаване на административните разходи и преструктуриране на банковите кредити в чуждестранна валута на физическите лица, с цел овладяване на кризата.
Икономиката на Грузия се сблъска с трудности заради финансовата криза в съседна Русия, задълбочена от западните санкции, наложени заради кризата в Украйна. Грузинската лари, както и валутите на другите страни от страните от бившия СССР, се оказа под натиск на фона на рязкото падане на руската рубла.
Управителят на Националната банка на страната Георги Кадагидзе каза в сряда, че е заръчал на търговските банки да представят план за преструктуриране на доларовите кредити на клиентите си, които получават доходите си в лари. По неговите думи, мерките могат да включват удължаване на срока на кредита, а също и други мерки по преструктуриране, с цел намаляване на месечните вноски.
Според изследване на VTB Capital, повече от 60% от кредитния потрфейл на грузинските търговски банки е в чужда валута.
Министърът на икономическото развитие на Грузия Георги Квирикашвили каза в сряда, че правителството има намерение да продаде редица държавни обекти, в това число сградата на бившето министерство на икономиката и Националната банка на Грузия в Тбилиси, а също така президентстката резиденция на черноморския бряг на страната.
Правителството вече заяви, че има намерение да преразгледа държавния бюджет и да намали прогнозата за ръста на икономиката до 2-2,5 процента от предишните 5,0%.
От началото на годината Националната банка на Грузия вече продаде $120 млн. на валутния пазар, за да подкрепи националната валута и увеличи нормата на рефинансиране до 4,5% от предишните 4,0%.
Грузинската лари започна да се обезценява към щатския долар от ноември миналата година, когато стойността му беше 1,75 за $1, а в сряда се понижи до 2,26.
Кадагидзе каза в сряда, че 30-процентната девалвация на валутата вече е започнала да се отразява на вноса, който през януари се сви до 1%. Същевременно той заяви, че ЦБ разполага с достатъчни резерви за поддържане на финансовата стабилност и предположи, че ларито ще се стабилизира скоро.
Валутните резерви на Националната банка на Грузия са намалели до $2,610 милиарда от $2,699 към 1 февруари.

Spiegel: ЕЦБ се готви за излизане на Гърция от Еврозоната

Европейската централна банка се готви за излизане на Гърция от Еврозоната, а сътрудниците й разработван аварийни планове, насочени към това останалите страни от валутния блок да не пострадат, пише немското списание Spiegel.
ЕЦБ отказа да коментира това съобщение.
Списанието също така съобщава, че ЕЦБ принуждава Атина да въведе контрол над движението на капиталите.
По-рано през тази седмица ЕЦБ опроверга съобщението на германския вестник за това, че банката иска Гърция да въведе контрол над капитала, за да се ограничи изтичането на депозити от гръцките банки.
Министърът на финансите на Германия възприе враждебно предложението за продължаване на срока на кредитното съглашение между Гърция и Еврозоната, внесено от Атина през тази седмица. Но, в петък тонът на правителството се смекчи, тъй като финансовите министри на страните от Еврозоната се стремят да излязат от задънената улица. Много германски медии се отнесоха скептично към опитите на гръцкото правителство да промени условията на програмата за финансова помощ.
В сряда ЕЦБ се съгласи да увеличи незначително ектренното финансиране на гръцките банки, продължавайки да изисква от Атина да сключва сделки с европейски партньори, за да могат тези средства да се насочат натам.
В последните дни започна масово изтегляне на депозити от гръцките банки.

"Гръцката драма" продължава

Проведената в понеделник среща на финансовите министри на ЕС, на която се обсъждаще продължаването на програмата за финансова помощ за Гърция, завърши безрезултатно. Атина категорично отхвърли предложението да продължаване на съществуващата програма за помощ, чийто срок изтича в края на февруари. Така ако Гърция не подаде тези дни заявка за продължаване на програмата за финансова помощ, то от март страната рискува да се окаже без финансовата подкрепа на Евросъюза. Освен това, Европейската централна банка може да прибегне към своята политика за предоставяне на фондиране на гръцките банки.

Междувременно двойката EUR/USD не реагира особено силно на ситуацията с Гърция - по-важен се оказва балансът на ЕЦБ, който не се увеличава, независимо от предстоящата програма за количествени облекчения, която ще предприеме банката.

Засега евро/долар консолидира, в очакване на по-сериозни новини от Гърция.

Вице-канцлерът на Германия: Последствията от руската криза се отразяват не на САЩ, а на Европа

Вице-канцлерът на Германия и глава на Социал-демократическата партия (СДПГ) на Германия Зигмар Габриел счита, че за Европа е опасен хаосът в Русия, предава Deutsche Welle.
В интервю за изданието Handelsblatt той предупреждава за опасността за дестабилизация на Русия чрез налагането на санкции. По думите на Габриел, за стратегията за дестабилизация се застъпват някои американски и европейски политици.
Обаче, както подчертава вице-канцлерът на Германия, санкциите са насочени към това Русия да се върне към преговорите, а не за да се вкара страната в хаос. "Европа е заинтересована от мирна и силна Русия", - заявява политикът. По думите на Габриел е необходим стремеж към диалог с Москва, доколкото без участието на Русия е невъзможно да се реши редица кризисни ситуации, например, в Сирия или Иран.
Габриел подчертава, че икономическите и политически последствия от руската криза се отразяват само на Европа, докато за САЩ тази ситуация е по-малко болезнена. При така създалата сеситуация, по мнението на германския политик, Европа трябва да намери път за сближаване с Русия. "На Европа са й нужни добри икономически отношения с Русия. Между другото, и на Украйна" - отбелязва Габриел.
"При това процесът на сближаване може да започне едва след стабилизация на обстановката в Украйна: прекратяване на бойните действия, оттегляне на руските войски и начало на ефективни преговори" - казва вицеканцлерът.

Петролът на цена под $40 може да стане реалност, смятат експерти

Падането на цените на петрола, което се оказа най-значителното от финансовата криза през 2008 насам, може да се задълбочи. Експертите не изключват цената на петрола да достигне до под $40 за барел, а светът ще стане свидетел на повторението на тези събития, които преди 30 години доведоха Мексико до фалит и сложиха край на Съветския съюз.
Както пише Bloomberg, "при такива условия патролното избавление не може да осигури защитата на Русия от санкиите на ЕС и САЩ. Иран, спрямо която вече са въведени международни санкции, ще бъде принудена да ореже субсидиите, които по-рано поне частично защитаваха нарастващото население на страната от мерките на Запада. В списъка на тези, които ще понесат максимални загуби от по-нататъшното пропадане на цените на петрола, влиза Нигерия, която безуспешно се сражава с ислямските бунтовници, и Венецуела, чиято икономика е силно накърнена от неудачни политически решения".

Страните-производителки на петрол, които са разчели икономиките си при стойности на петрола около $100 за барел, не са успели да диверсифицират икономиките си, или са направили това твърде бавно. В случай на продължително запазване на ниските цени на петрола те, а след това и целият свят, ще преживеят политическа и социална катастрофа.
От началото на годината цената на петрола се понижи с повече от една трета, като по теория снижението може да продължи до тогава, докато пазарните котировки не станат по-ниски от себестойността на добива на съществуващите находища. Според специалисти производството при шелфоовите находища в САЩ може да издържи без загуба при $40 долара за барел, дори и по-малко. Формацията Баккен ще престане да бъде печаливша при $42 долара за барел. За бездефицитен бюджет на Кувейт, Катар и ОАЕ са достатъчни около $70 за барел, докато Иран има нужда от цена $136, Венецуела и Нигерия - около $120, а Русия - $101 за барел. Руският бюджет за 2015 г. е изчисляван на база $96 за барел.

С интерес ще следя ежеседмичните доклади за петролните запаси в САЩ. Мисля, че Белият дом ще преобърне рязко недалновидната си политика в момента, в който излезне индикация за намаляването на запасите, което е неизбежно.

Путин и Порошенко се договориха за прекратяване на огъня в Украйна

Президентите на Русия и Украйна Владимир Путин и Пьотр Порошенко се договориха за прекратяване на огъня в Донбас, където Киев воюва с проруските сепаратисти, е съобщила прес-службата на Порошенко, а Кремъл е уточнил, че двамата президенти в голяма степен са съгласували условията за примирие, и сега своята дума трябва да кажат бунтовниците.
Путин и Порошенко са се договорили да изготвят план за прекратяване на огъня още през миналата седмица в Минск. Оттогава досега, обаче, ситуацията в източна Украйна сериозно се усложни: отстъпващите опълченци неочаквано откриха втори фронт и преминаха в настъпление. Киев и Запад твърдят, че на тяхна страна воюва руската армия, а Москва отрича.
В четвъртък НАТО ще даде отговор на Русия на срещата на върха в Уелс, а в петък ЕС има намерение да засили санкциите против Кремъл.
На фона на това президентите на Украйна и Русия са провели телефонен разговор в сряда. "Резултатът от разговора е бил договорка за постоянно прекратяване на огъня в Донбас. Било е постигнато взаимно разбиране относно стъпките, които ще помогнат за установяване на мир", е съобщила прес-службата на Порошенко в сряда.