13 гръцки карикатури

Интернет е безжалостен, знам го от личен опит!
И гръцката криза не е изключение!
За времето, в което кризата се разгаряше, Интернет се изпъстри с купчина всевъзможни карикатури.
Да видим най-интересните и актуалните от тях:

"Моля, нахранете ме!":

"Гръцка икономика -> световни пазари":

"- Обожавам гръцките руини!" - "- Довчера това беше банка!":

Гръцки банкомат:

Икономии:

Избор:

Гръцка дилема:

"Ангела, според мен това са гърците...":

"Картата на Европа":

Гръцки дълг ->Референдум->ЕК/МВФ:

Гръцки руини:

Изход от кризата: Ами сега?!?

"Разкарай се! Ние тук обсъждаме!"
"Ало! Този номер го изобретихме ние!":

Guardian: ЕС не иска компромис с правителството на Гърция

Германия и другите европейски държави не искат в действителност компромис с гръцкото правителство, се пише в статия на наблюдателя от Guardian Сеумас Милн.
"Те не просто искат гръцкото правителство да падне на колене. Те искат да сменят целия режим на страната. Не с военна сила, разбира се - тази операция е организирана от Берлин и Брюксел, а не от Вашингтон", - пише той.
"Всичко, което направиха през последните седмици по отношение на "Сириза", която беше избрана за да отмени режима на икономиите, е насочено, очевидно, за да се раздели и дискредитира правителството на Алексис Ципрас", - смята журналистът.
"Настоящ компромис не се предлага. Очевидно целта е да се унижи Ципрас и демократично избраното му правителство, като се прави подготовка за предсрочна замяна на правителството с по-сговорчиво", - отбелязва Милн.
Властите от ЕС настояват, че са загрижени за интересите на португалските и испански данъкоплатци, които също пострадаха от програмата за финансова помощ, отбелязва BBC.
От друга страна, по мнението на наблюдателя от вестника, в Брюксел не се боят от това, че испанските и португалските граждани, които се сблъскаха с мерките за строги икономии, ще застанат против отслабването на Гърция, а от това, че те също ще поискат спирането на режима на икономиите и отписване на част от дълга си.
"Затова Меркел и китайските глупачета от ЕЦБ искат Гърция да се предаде. Самонадеяните демократични правителства, които застават срещу икономиите, трябва да бъдат съкрушени: реалният риск от разпространяването на това се отнася не по-малко към политиката, отколкото към финансовата сфера", - заявява С. Милн.
"В крайна сметка това е система, в която неизбрани от никого организации могат да притискат демократично избрани правителства и така да променят не само политиката, но и правителството, което най-вероятно ще видим в Гърция" - предполага журналистът.

Гръцкият финансов министър обещава да подаде оставка, ако на референдума бъдат подкрепени кредиторите

Министърът на финансите на Гърция Янис Варуфакис обеща в интервю в четвъртък пред Bloomberg TV да подаде оставка, ако на референдума в неделя сънародниците му кажат "да" в отговор на исканията на международните кредитори. Според думите му, обаче, той ще помогне на следващия финансов министър. Варуфакис очаква, че гражданите на Гърция ще отклонят условията, поставени от международните институции през миналия уикенд. Според министъра, той "няма право" да подписва каквото и да било съглашение, което не съдържа клаузи за реструктуриране на гръцкия национален дълг.
Социологически проучване, проведено от организацията GPO показва, че все повече жители на страната са готови да тръгнат против препоръките на правителството и да гласуват в неделя в подкрепа на условията на кредиторите. Готовност да гласуват "за" тези искания имат 47% спрямо 37% в началото на седмицата.
В отделно интервю пред австралийската радиостанция ABC Варуфакис заяви, че Гърция не може да се върне към печатането на драхми, тъй като в страната вече няма печатащи машини. Министърът поясни, че след влизането на Гърция в Еврозоната през 2000 г. властите са се избавили от печатащите машини, заради увереността, че в страната винаги ще бъде в оборот единната европейска валута.
В публикувания в четвъртък доклад на МВФ институцията посочва, че за възстановяване на гръцката икономика е необходима помощ от 50 млрд. евро, като частта от пакета помощи, които трябва да поемат европейските кредитори, е на стойност 36 млрд. евро.
По-рано през седмицата рейтинговите агенции Moody's Investors Service и Standard & Poor's понижиха кредитния рейтинг на страната, с перспектива за по-нататъшно снижение.

Юнкер направи последно предложение на Гърция, в опит да предотврати фалита

Президентът на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер направи "горещо" предложение на Атина, в опит да се достигне съглашение за финансова помощ до настъпването на крайния срок днес, съобщават източници от ЕС и Гърция.
Според това предложение, премиер-министърът Алексис Ципрас трябва да отправи писмено потвърждение на финансовите министри на Еврозоната към началото на тяхното екстренно заседание днес, като се съгласи да проведе кампания в полза на международната програма за помощ, вместо планирания за 5 юли референдум.
Засега няма никакви свидетелства, че Ципрас е готов да се съгласи с условията на предлаганата програма за помощ, която той нееднократно нарече "унижение" за Гърция.
Чиновник от гръцкото правителство каза, че предложението е било изслушано с интерес, но отговорът е бил: "Алексис Ципрас ще гласува "против" в неделя".
Ципрас трябва да изпрати писмено съгласие на предложението на кредиторите, публикувано в неделя и да обещае, че ще призове избирателите да гласуват за него на референдума.
Предложението, публикувано в неделя, включва условие, че Гърция ще приеме ДДС за хотелите в размер на 13%, а не 23, както първоначално искаха кредиторите.
Ако предложението бъде прието, финансовите министри на Еврозоната ще могат да направят изявление, гласящо, че обещанието да се помисли за продължаване на сроковете за изплащане на дълга, намаляване на лихвените проценти и продължаването на мораториума за изплащане на лихвите по кредитите на Гърция към Еврозоната ще бъде изпълнено през октомври.

Представител на партията на Ципрас нарече предложенията на гръцките кредитори "шантаж"

Новите предложения на групата на международните кредитори по адрес на Гърция са шантаж, заяви високопоставен представител на управляващата партия "Сириза" на премиер-министъра на Гърция Алексис Ципрас, което стана поредното свидетелство за продължаващите сериозни разногласия между опитващите се да избегнат фалита на Гърция страни.
Според изявлението на Никос Филис, предадено от Mega TV, опитите на кредиторите отново да поставят в центъра на преговорите разрушителните мерки показва, че шантажът по отношение на Гърция е достигнал своята кулминация.
По неговите думи, Гърция продължава да настоява за намаляване на данъчната тежест като част от който и да е план.
Към същото мнение се придържа и министърът на труда Панос Скурлетис, който отбелязва в интервю пред ERT, че сделката е невъзможна без конкретни крачки по въпроса за дълга.

ЕЦБ ще продължи подкрепата за банките на Гърция

Европейската централна банка (ЕЦБ) ще продължи подкрепата за банковата система на Гърция, докато действа международната програма за помощ на страната. Това заяви председателят на ЕЦБ Марио Драги на Алексис Ципрас на преговорите в Брюксел, твърди източник на Bloomberg в правителството на Гърция.
Драги също така подчерта, че съглашението между Гърция и кредиторите й трябва да бъде сключено бързо.
В понеделник ЕЦБ за трети път за по-малко от седмица увеличи обема на програмата за екстренно предоставяне на ликвидност (Emergency Liquidity Assistance, ELA), като сега те са на стойност 88 млрд. евро.
Лидерите на страните от Еврозоната дадоха на гръцкото правителство 48 часа за последен опит да бъдат удовлетворени исканията на кредиторите за програмата за реформи.

Курсът на еврото расте за сметка на новото предложение на Гърция

Курсът на еврото расте, тъй като Гърция отправи към кредиторите си ново предложение преди поредните преговори, които ще се проведат в понеделник. Еврото се вдигна с 0,38 процента до $1,1398, приближавайки се до отбелязания в четвъртък месечен максимум от $1,1440. Еврото порасна и спрямо йената, прибавяйки 0,3 процента до 139,68 йени.
В неделя премиер-министърът на Гърция Алексис Ципрас предложи на кредиторите нов проект за икономически реформи, необходими за получаване на нови кредити и избягване на фалита в края на юни, когато Атина трябва да заплати на МВФ 1,6 милиарда евро.
Много пазарни участници смятат, че ако в понеделник преговорите минат без успех, на Гърция ще й се наложи да въведат контрол над движението на капитала, за да избегнат банкова криза.
Според главния експерт на Daiwa Securities Масакадзу Кабея, тази седмица ще бъде решаваща за Гърция и пазарите са особено чувствителни.

Моментът на истината: Гърция няма да успее да плати в началото на юни 305 млн. евро на МВФ

Гърция не може да преведе на МВФ поредното плащане за кредита си в размер на 305 млн. евро на 5 юни, ако дотогава не се договори с кредиторите си и не получи следващия транш от помощ, заяви спикерът на гръцкия министър Никос Филис в интервю по местния телевизионен канал ANT1.
През юни Гърция трябва да изплати около 1,5 млрд. евро. Предишната седмица успяха да внесат плащане за 750 млн. евро своевременно, за сметка основно на използването на резервната позиция в МВФ, която също трябва да бъде изплатена до края на месеца (горе-долу, до 12-ти юни).
Според много експерти, фалитът на Гърция е неизбежен.
Все пак, според Bloomberg, ЕЦБ не би поела отговорността за обостряне на политическата ситуация в момент, когато при преговорите с Гърция са постигнати някакви постижения.
На гръцките банки принадлежат облигации в размер на около 9 млрд. евро, които, в случай на фалит на страната, ще потънат в мрака и ще нанесат огромен ущърб на финансовата система.
По данните на вестника Kathimerini, правителството на Гърция обсъжда въвеждане на комисионна за повечето банкови транзакции в размер на 0,1-0,2%, която ще позволи да се увеличат доходите в бюджета с 300-600 млн. евро за година. С комисионна няма да се таксува тегленето на пари от банкомати, ако сумата не надвишава 500 евро.

Гръцкият финансов министър призова да се сложи край на пагубната игра на обвинения между Гърция и Германия

Министърът на финансите на Гърция Янис Варуфакис призова да се сложи край на "пагубната игра на обвинения" между Гърция и Германия, съобщава BBC.
По неговите думи, взаимните обвинения само добавят вода в мелницата на враговете на Европа.
Гръцкото правителство се опитва да договори нови условия за предоставяне на кредити, като по този повод отдавна текат словесни престрелки между Атина и Берлин.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле публично изразяваше възмущението си по този повод. Миналата седмица той заяви, че Гърция изцяло разрушава доверието между страните. Също така призна възможността от "непреднамерен" изход на Гърция от Еврозоната.
В своя статия в немския делови вестник Handelsblatt Янис Варуфакис пише, че напрегнатостта в отношенията между двете страни трябва да бъде преодоляна. Според него, само след това Гърция, с помощта на партньорите си, ще може да се съсредоточи в провеждането на ефективни реформи и стратегии, ориентирани към ръст на икономиката.
В петък вечерта гръцкото правителство изпрати в ЕС, МВФ и ЕЦБ план за събиране на 3 млрд. евро доход за държавата.
Списъкът от мерки включва борба с неплащането на данъци, приватизация на държавна собственост, а също и повишаване на акцизите за цигари и алкохол.
Правителството, обаче, няма да предприеме мерки, които биха задълбочили рецесията, в частност - намаляване на заплати и пенсии.
От своя страна от ЕС не смятат, че предприеманите от Гърция мерки в сегашната им форма са достатъчни, за да осигурят подкрепата на европейските кредитори.
Гърция има съвсем малко време. На 9 април Гърция трябва да плати кредитен транш на МВФ.

Нова вълна на дългова криза в Европа

Ситуацията с поведението на европейските държавни облигации на дълговия пазар не се развива по най-добрия начин.
От началото на октомври доходността по облигациите на проблемните страни на Евросъюза рязко се повиши. Например, доходността на гръцките 10-годишни облигации порасна с 6,3% до 9%, а доходността на аналогичните задължения на Испания се увеличи с 2% до 2,3%. Лихвата по 10-годишните облигации на Португалия подскочи от 3% до 3,7%. Аналогична динамика се наблюдава и по отношение на задълженията на Италия. Този факт в съвкупност с негативната микростатистика говори за това, че икономическата ситуация в Европа отново се влошава. Мерките, предприети от ЕЦБ и Еврокомисията вече не помагат. Очевидно Евросъюзът стои на прага на нова вълна на дългова криза, разгарът на която може да се очаква в началото или в средата на 2015 година. Трябва да се отбележи, че освен неефективните мерки за стимулиране, негативно влияние на европейската икономика оказва и играта на санкции и контрсанкции между Европа и Русия. В условия, когато редица държави от ЕС точно започнаха да излизат от рецесията, различните и ненавременни ограничения отново ги поведоха под кризисната линия.